Bolgár Kommunista Párt

A Bolgár Kommunista Párt Bulgária állampártja volt 1946-1989 között, a kommunista diktatúra vezető politikai szervezete.

Története

Alakulása: 1891. július 20., mint Bolgár Szociáldemokrata Párt.

1894-ben egyesül a Bolgár Szociáldemokrata Szövetséggel, az új párt neve Bolgár Szociáldemokrata Munkáspárt.

1903-ben a Bolgár Szociáldemokrata Munkáspárt két részre szakad, a szociáldemokrata irányzatú Bolgár Szociáldemokrata Munkáspárt ("széles szocialisták") és a kommunista irányzatú Bolgár Szociáldemokrata Munkáspárt ("keskeny szocialisták") pártokra.

A Bolgár Szociáldemokrata Munkáspárt ("keskeny szocialisták") párt hivatalosan 1919-ben fogadja el hivatalos ideológiájaként amarxizmus-leninizmusleninizmust, ekkor változtatja meg nevét Bolgár Kommunista Párt ("keskeny szocialisták") névre.

Фактът, че партията запазва в названието "тесни социалисти" показва силните позиции в нея на Димитър Благоев и старите дейци на социалдемокрацията в България. Благоев и привържениците му до последно не възприемат ленинизма и се придържат към исконни марксистки позиции. На Първия конгрес на БКП(т.с.) се появява и групата на левите комунисти в партията, която впоследствие изиграва сериозна роля при развитието й.

До 1923 БКП(т.с.) израства като сериозна политическа сила. На няколко последователни изборни кампании печели най-много гласове след БЗНС. В навечерието на Деветоюнския преврат партията има над 38 000 членове, свързаните с нея организации също имат внушителна членска маса: ОРСС - около 30 000 души, БКМС - около 14 000 души, кооперация "Освобождение" - около 80 000 души. БКП печели изборите в някои общини и създава тъй наречените "общински комуни". Повлияни отчасти от организираната от нея антивоенна пропаганда, множество войници се включват във Владайското въстание.

Израстването й като сила я противопоставя както на традиционните буржоазни партии, така и на управляващия в периода 1919-1923 Български земеделски народен съюз. Отношенията с БЗНС се влошават след организирането от БКП на Транспортната стачка през 1919-1920 и разгрома ѝ от Оранжевата гвардия. Създадено е Военна организация на БКП, която има за цел да подготвя партията за въоръжено противопоставяне на властта.

През 1922 връзките с БЗНС се възстановяват покрай директивата на Коминтерна за повсеместно създаване на трудов фронт със селячеството. На референдума за съдене на виновниците от националните катастрофи през 1922 земеделците и БКП излизат с обща позиция и успяват да наложат организирането на Държавен съд.

Същевременно продължават борбите на партията със земеделското правителство за влияние сред бедните слоеве от населението, които на места преминават в открити сблъсъци. Това е една от причините за позицията на неутралитет на БКП при извършването на Деветоюнския преврат. Също така, в централното ръководство има силни позиции групата на старите дейци, начело с Димитър Благоев, които смятат, че провеждането на въоръжено въстание е нецелесъобразно. Въпреки позицията на централното ръководство, някои партийни организации се присъединяват към стихийно избухналото Юнско въстание.

По-късно, под натиска на радикално настроени партийни организации в страната и на Коминтерна, в началото на август 1923 ЦК на БКП взема решение за организиране на ново въстание против режима на Александър Цанков, като се потърси съдействието на БЗНС. Георги Димитров и завърналия се в България Васил Коларов застават начело на Септемврийското въстание от 1923. То претърпява неуспех по редица причини и е последвано от масови репресии на правителството срещу БКП и БЗНС. Двете партии участват в коалиция на изборите през ноември 1923 и въпреки правителствените насилия и машинации, успяват да спечелят 1/4 от гласовете.

През април 1924 вследствие на прокарания от правителството Закон за защита на държавата и последвалото решение на Върховния касационен съд БКП и свързаните с нея организации са поставени извън закона.

Вследствие на потушаването на Септемврийското въстание много от кадрите на партията са убити, затворени или принудени да емигрират. Това води до засилването в ръководството на позициите на левите сектанти, които са крайно настроени в посока насилие. Под тяхно влияние, на Витошката нелегална конференция през 1924, БКП продължава курса за подготовка на ново въоръжено въстание, въпреки че Коминтерна я съветва за снемането му и липсват обективни условия за избухването му.

На 16 април 1925 крайно ляво настроени дейци на Военната организация на БКП подготвят и извършват атентата в църквата Св. Неделя, при който загиват много невинни граждани. В организираните от правителството на Александър Цанков репресии срещу опозицията след атентата са избити множество видни дейци на партията(Априлски събития в България през 1925 година).

На Московското съвещание през лятото на 1925 и на Виенския пленум през 1926 умереното крило в партията, начело с Георги Димитров и Васил Коларов успява да наложи свалянето на курса към въоръжено въстание. Междувременно правителството на Александър Цанков(получил прозвището "кървавия професор" заради репресиите) под натиска на международното обществено мнение е сменено с това на Андрей Ляпчев, който в известна степен смекчава противопоставянето с комунистите.

Тези събития създават условия за възобновяване на легалната дейност на БКП. На свиканата през 1927 Конференция на безпартийните работнически групи се създава "Работническа партия" с печатен орган "Работническо дело" като легално проявление на БКП. Създадени са и свързани с нея Работнически младежки съюз и Независими работнически професионални съюзи.

През 1929 Работническата партия оглавява серия големи стачки в България, което донякъде възвръща популярността й. На изборите през 1931 печели 170 000 гласа и получава 31 депутатски мандата. На общинските избори през 1932 печели мнозинството гласове в общинския съвет в София, но правителството на Народния блок отказва да даде властта на избрания съвет и организира нови избори, които печели с машинации.

Защитата на Георги Димитров на Лайпцигския процес му донася световна известност и широка популярност в средите на комунистическото движение по света. Това позволява на него и на Васил Коларов успешно да отстранят от ръководството на партията левите сектанти на пленуми през 1935 и 1936 година.

БКП се отказва от враждебното отношение към земеделската и социалдемократическата партия и се опитва да търси сътрудничество с тях за създаването на Народен фронт в съответствие с решенията на Седмия конгрес на Коминтерна. В основата на тези решения стои Георги Димитров, който по това време е генерален секретар на международната организация.

През 1938 г., по решение на Централния комитет, нелегалната БКП и легалната Работническа партия сливат дейността си в нова партия под името "Българска работническа партия".

През 1936-1940 партията оглавява множество различни по мащаб стачки, което й донася нова популярност. През 1940 тя оглавява Соболевата акция в опит да извоюва приемане на предложението на СССР към България за договор за приятелство и взаимопомощ. Прогерманското правителство на Богдан Филов обаче се ориентира към съюз с Нацистка Германия и отхвърля предложението.

Няма данни каква е позицията на БРП във връзка с присъединяването на България към Тристранния пакт на 1 март 1941 и навлизането на германски войски на българска територия. На основата на това партията е обвинявана, че подкрепя хитлеристката кауза. Същевременно в подкрепа на това не са представени конкретни доказателства.

На 22 юни 1941, в деня на нашествието на Нацистка Германия в СССР, БРП изпраща призив до народа да не сътрудничи на правителството и на хитлеристките войски. На 24 юни партията обявява курс на въроъжена борба. БРП оглавява дейността на бойните групи и партизанското движение в България, издава нелегални вестници и брошури. БРП участва в организирането на Отечествения фронт и като част от него се обявява за излизане на България от Оста и присъединяване към антихитлеристката коалиция.

На 26 август 1944, въодушевено от успешното настъпление на Червената армия към Балканите, ръководството на БРП издава Окръжно №4, в което призовава всички свои дейци да подготвят въоръжено въстание с цел "събаряне на монархо-фашистката диктатура". На 6 септември започва завземане на населени места в страната от партизански формирования и бойни групи. На 7 септември са разбити затворите в Плевен и Варна и са освободени политическите затворници. Рано сутринта на 9 септември 1944 военни части, преминали на страната на ОФ, подпомогнати от партизански отряди и бойни групи, завземат ключовите пунктове в София и свалят правителството на Константин Муравиев.

Bulgarian Communist Party – Marxists (in Bulgarian: Българска комунистическа партия – марксисти) is a political party in Bulgaria. БКП - марксисти was founded in 1990. The chairman of the Executive Committee of the party is Boris Petkov.

БКП-м took part in the 1991 parliamentary elections. It got 7663 votes (0.14%).

In 1999 elections БКП-м was part of the coalition Union of Communist Parties.

БКП-м upholds close relations with the Workers Party of Korea.

Bulgarian United Communist Party Fr

Bulgarian United Communist Party (in Bulgarian: Българска единна комунистическа партия) was a political party in Bulgaria. The party was founded on December 11, 1993. It was led by Atanas Vasilev and Michail Michailov.

In 2000 the party merged into the Bulgarian Communist Party "Georgi Dimitrov".