„Bolgár Kommunista Párt” változatai közötti eltérés

→‎Története: …a wikEd segítségével
(Új oldal, tartalma: „ A Bolgár Kommunista Párt Bulgária állampártja volt 1946-1989 között, a kommunista diktatúra vezető politikai szervezete. ==Története== Alakulása: 1891...”)
 
(→‎Története: …a wikEd segítségével)
 
 
A Bolgár Kommunista Párt Bulgária állampártja volt 1946-1989 között, a kommunista diktatúra vezető politikai szervezete.
 
 
==Története==
 
 
Alakulása: 1891. július 20., mint Bolgár Szociáldemokrata Párt.
 
 
1894-ben egyesül a Bolgár Szociáldemokrata Szövetséggel, az új párt neve Bolgár Szociáldemokrata Munkáspárt.
 
 
1903-ben a Bolgár Szociáldemokrata Munkáspárt két részre szakad, a szociáldemokrata irányzatú Bolgár Szociáldemokrata Munkáspárt ("széles szocialisták") és a kommunista irányzatú Bolgár Szociáldemokrata Munkáspárt ("keskeny szocialisták") pártokra.
 
 
A Bolgár Szociáldemokrata Munkáspárt ("keskeny szocialisták") párt hivatalosan 1919-ben fogadja el hivatalos ideológiájaként amarxizmus-leninizmusleninizmust, ekkor változtatja meg nevét Bolgár Kommunista Párt ("keskeny szocialisták") névre.
 
Az I. világháborút követő években a BKP komoly politikai népszerűségre tesz szert, az ország második legerősebb pártjává válik.
 
1924-ben a pártot betiltják. Az illegálisan továbbra is működő BKP legális fedőszerveként 1927-ben a létrehozza a Munkáspártot, és annak ifjúsági szervezetét, az Munkás Ifjúsági Szövetséget.
 
1919 és 1936 között a párton belül két frakció működik, egy mérsékelt és egy radikális. A radikálisok elutasítják a parlamenti munkát és azonnali forradalmat hirdetnek, 1923-ban sikertelen felkelést robbantanak ki, 1925-ben Szófia egyik ortodox székesegyháza ellen terrormerényletet követnek azzal a céllal, hogy az éppen ot tartozkodó cárt és a kormányt likvidálják. A párt vezetése szinte teljesen a radikális frakció kezébe kerül, csak a harmincos évek elejáre sikerül a moszkvai emigrációban élő, a mérsékelt szárnyhoz tartozó bolgár kommunistáknak (Georgi Dimitrov és Vaszil Kolarov) átvenni a párt irányítását.
 
Bolgár Szociáldemokrata Munkáspárt ("keskeny szocialisták") párt
 
1938-ban az illegális és a legális párt egyesül Bolgár Munkáspárt név alatt.
 
1939-ben a párt a szovjet-német békeszerződés (Molotov-Ribbentrop Paktum) aláírása után abbahagyja náciellenes tevékenységét. A SZovjeunióSZiovjetúnió NÉmetosrzág általai 1941-es megtámadása után azonban fegyveres harcot hirdet a "fasiszta" bolgár kormány ellen, számos terrorista akciót hajtva végre BulgáriaBulgáriában.
 
10944. szeptember 9-én, egy nappal azután, hogy a szovjet hadsereg megtámadta Bulgáriát, a párt által vezetett Hazafias Front puccsot hajt végre Szófiában és átveszi a hatalmat.
 
Фактът, че партията запазва в названието "тесни социалисти" показва силните позиции в нея на Димитър Благоев и старите дейци на социалдемокрацията в България. Благоев и привържениците му до последно не възприемат ленинизма и се придържат към исконни марксистки позиции. На Първия конгрес на БКП(т.с.) се появява и групата на левите комунисти в партията, която впоследствие изиграва сериозна роля при развитието й.
 
До 1923 БКП(т.с.) израства като сериозна политическа сила. На няколко последователни изборни кампании печели най-много гласове след БЗНС. В навечерието на Деветоюнския преврат партията има над 38 000 членове, свързаните с нея организации също имат внушителна членска маса: ОРСС - около 30 000 души, БКМС - около 14 000 души, кооперация "Освобождение" - около 80 000 души. БКП печели изборите в някои общини и създава тъй наречените "общински комуни". Повлияни отчасти от организираната от нея антивоенна пропаганда, множество войници се включват във Владайското въстание.
 
Израстването й като сила я противопоставя както на традиционните буржоазни партии, така и на управляващия в периода 1919-1923 Български земеделски народен съюз. Отношенията с БЗНС се влошават след организирането от БКП на Транспортната стачка през 1919-1920 и разгрома ѝ от Оранжевата гвардия. Създадено е Военна организация на БКП, която има за цел да подготвя партията за въоръжено противопоставяне на властта.
 
През 1922 връзките с БЗНС се възстановяват покрай директивата на Коминтерна за повсеместно създаване на трудов фронт със селячеството. На референдума за съдене на виновниците от националните катастрофи през 1922 земеделците и БКП излизат с обща позиция и успяват да наложат организирането на Държавен съд.
 
Същевременно продължават борбите на партията със земеделското правителство за влияние сред бедните слоеве от населението, които на места преминават в открити сблъсъци. Това е една от причините за позицията на неутралитет на БКП при извършването на Деветоюнския преврат. Също така, в централното ръководство има силни позиции групата на старите дейци, начело с Димитър Благоев, които смятат, че провеждането на въоръжено въстание е нецелесъобразно. Въпреки позицията на централното ръководство, някои партийни организации се присъединяват към стихийно избухналото Юнско въстание.
 
По-късно, под натиска на радикално настроени партийни организации в страната и на Коминтерна, в началото на август 1923 ЦК на БКП взема решение за организиране на ново въстание против режима на Александър Цанков, като се потърси съдействието на БЗНС. Георги Димитров и завърналия се в България Васил Коларов застават начело на Септемврийското въстание от 1923. То претърпява неуспех по редица причини и е последвано от масови репресии на правителството срещу БКП и БЗНС. Двете партии участват в коалиция на изборите през ноември 1923 и въпреки правителствените насилия и машинации, успяват да спечелят 1/4 от гласовете.
 
През април 1924 вследствие на прокарания от правителството Закон за защита на държавата и последвалото решение на Върховния касационен съд БКП и свързаните с нея организации са поставени извън закона.
 
Вследствие на потушаването на Септемврийското въстание много от кадрите на партията са убити, затворени или принудени да емигрират. Това води до засилването в ръководството на позициите на левите сектанти, които са крайно настроени в посока насилие. Под тяхно влияние, на Витошката нелегална конференция през 1924, БКП продължава курса за подготовка на ново въоръжено въстание, въпреки че Коминтерна я съветва за снемането му и липсват обективни условия за избухването му.
 
На 16 април 1925 крайно ляво настроени дейци на Военната организация на БКП подготвят и извършват атентата в църквата Св. Неделя, при който загиват много невинни граждани. В организираните от правителството на Александър Цанков репресии срещу опозицията след атентата са избити множество видни дейци на партията(Априлски събития в България през 1925 година).
 
На Московското съвещание през лятото на 1925 и на Виенския пленум през 1926 умереното крило в партията, начело с Георги Димитров и Васил Коларов успява да наложи свалянето на курса към въоръжено въстание. Междувременно правителството на Александър Цанков(получил прозвището "кървавия професор" заради репресиите) под натиска на международното обществено мнение е сменено с това на Андрей Ляпчев, който в известна степен смекчава противопоставянето с комунистите.
 
Тези събития създават условия за възобновяване на легалната дейност на БКП. На свиканата през 1927 Конференция на безпартийните работнически групи се създава "Работническа партия" с печатен орган "Работническо дело" като легално проявление на БКП. Създадени са и свързани с нея Работнически младежки съюз и Независими работнически професионални съюзи.
 
През 1929 Работническата партия оглавява серия големи стачки в България, което донякъде възвръща популярността й. На изборите през 1931 печели 170 000 гласа и получава 31 депутатски мандата. На общинските избори през 1932 печели мнозинството гласове в общинския съвет в София, но правителството на Народния блок отказва да даде властта на избрания съвет и организира нови избори, които печели с машинации.
 
Защитата на Георги Димитров на Лайпцигския процес му донася световна известност и широка популярност в средите на комунистическото движение по света. Това позволява на него и на Васил Коларов успешно да отстранят от ръководството на партията левите сектанти на пленуми през 1935 и 1936 година.
 
БКП се отказва от враждебното отношение към земеделската и социалдемократическата партия и се опитва да търси сътрудничество с тях за създаването на Народен фронт в съответствие с решенията на Седмия конгрес на Коминтерна. В основата на тези решения стои Георги Димитров, който по това време е генерален секретар на международната организация.
 
През 1938 г., по решение на Централния комитет, нелегалната БКП и легалната Работническа партия сливат дейността си в нова партия под името "Българска работническа партия".
 
През 1936-1940 партията оглавява множество различни по мащаб стачки, което й донася нова популярност. През 1940 тя оглавява Соболевата акция в опит да извоюва приемане на предложението на СССР към България за договор за приятелство и взаимопомощ. Прогерманското правителство на Богдан Филов обаче се ориентира към съюз с Нацистка Германия и отхвърля предложението.
 
Няма данни каква е позицията на БРП във връзка с присъединяването на България към Тристранния пакт на 1 март 1941 и навлизането на германски войски на българска територия. На основата на това партията е обвинявана, че подкрепя хитлеристката кауза. Същевременно в подкрепа на това не са представени конкретни доказателства.
 
На 22 юни 1941, в деня на нашествието на Нацистка Германия в СССР, БРП изпраща призив до народа да не сътрудничи на правителството и на хитлеристките войски. На 24 юни партията обявява курс на въроъжена борба. БРП оглавява дейността на бойните групи и партизанското движение в България, издава нелегални вестници и брошури. БРП участва в организирането на Отечествения фронт и като част от него се обявява за излизане на България от Оста и присъединяване към антихитлеристката коалиция.
 
На 26 август 1944, въодушевено от успешното настъпление на Червената армия към Балканите, ръководството на БРП издава Окръжно №4, в което призовава всички свои дейци да подготвят въоръжено въстание с цел "събаряне на монархо-фашистката диктатура". На 6 септември започва завземане на населени места в страната от партизански формирования и бойни групи. На 7 септември са разбити затворите в Плевен и Варна и са освободени политическите затворници. Рано сутринта на 9 септември 1944 военни части, преминали на страната на ОФ, подпомогнати от партизански отряди и бойни групи, завземат ключовите пунктове в София и свалят правителството на Константин Муравиев.
 
 
 
 
==Egyéb szervezetek==
Bulgarian Communist Party – Marxists (in Bulgarian: Българска комунистическа партия – марксисти) is a political party in Bulgaria. БКП - марксисти was founded in 1990. The chairman of the Executive Committee of the party is Boris Petkov.
 
10 667

szerkesztés